Сеното все още е много популярен фураж в българските ферми. Производството му е по-евтино от сенажа, но приготвянето му не е толкова лесно, колкото изглежда.
Много стопанства прибират тревни площи от второто косене. Чест избор сред животновъдите - въпреки голямата популярност на сенажа - все още е сеното.
Точното количество сухо вещество е от ключово значение
Приготвянето на качествено сено не е толкова тривиална задача - само привидно е най-лесният фураж за производство във фермата. Самото приготвяне на сено е задача, която изисква много спокойствие и търпение. Всъщност, за да произведем качествено сено, преди всичко трябва да добавим малко късмет, защото времето играе първата цигулка при създаването на този фураж.
Влажността на сеното трябва да бъде по-малко от 20%. Предполага се, че над този праг съществува висок риск от инфекция с плесени. Има обаче още един много важен фактор, определящ подходящата влажност на сеното - недоизсушеният материал може да се запали спонтанно. Такова събитие може да се случи, когато бактериите, участващи във ферментацията, създадат достатъчно висока температура вътре в сеното. За да възникне самозапалване обаче, освен висока температура трябва да има и друг фактор - ниско съдържание на сухо вещество (оптималното съдържание на сухо вещество е около 86%). Нека добавим, че повишената влажност и ниското съдържание на сухо вещество също допринасят за "варенето" на сеното - такъв продукт също не се препоръчва за хранене.
Често обръщаме внимание на два елемента, според които се взема решението за балиране - шумоленето на подготвяното сено и мачкането. Въпреки това, дори и двата фактора да се проявят едновременно, не доказват технологична готовност за пресоване (изчислено е, че дори ако остриетата се ронят и шумолят, дори след три дни, все още можем да имаме само около 50% от сухото вещество в готовата суровина материал).
И така, кога е готово сеното? Тук трябва да демонстрираме до голяма степен опит. От една страна, материалът трябва наистина да шумоли и да се рони при огъване на острието, от друга страна, трябва да има естествен зелен цвят. Разбира се, тези елементи са придружени от характерна миризма и усещане при допир дори малко влага в него.
Колко пъти да обърнем и съберем сеното?
Няма ясен отговор колко пъти трябва да се обърне сеното, за да се получи най-качествен продукт. Със сигурност обаче не можете да прекалявате с тази дейност, защото ще доведем до ронене на тревата. След косене се препоръчва сеното да се разпръсне равномерно възможно най-скоро. При достатъчно висока температура и най-вече висока изолация водното съдържание пада до около 60% след около 24 часа след косене. Разбира се, тези стойности ще бъдат по-ниски при облачно време. След 48 часа и двукратно завъртане на материала (докато все още има достатъчно слънчева светлина и температура), съдържанието на вода се колебае около 40%. При съдържание на влага под 40% окосената трева лесно се чупи и рони, което води до загуби.
След интензивни загуби на влага през първите дни (до 60% в рамките на два дни), следващите дни изтичането на вода е малко по-бавно. Все пак може да се приеме, че всеки ден окосената трева отделя около 10% вода (до 15% при по-малък откос и високи температури). По този начин сеното обикновено е готово не по-рано от 4 дни (при много благоприятни условия), а обикновено дори след 6-7 дни. Разбира се, този процес на сушене е по-бавен, ако по време на сушенето има утаяване.
Един дъжд се равнява на по-малко съставки, но честият дъжд съсипва работата
За съжаление срещаме много трудности и по време на сенокоса. Често вали. Ако има слаби дъждове веднъж или два пъти, теоретично загубите са все още малки (хранителните вещества са частично измити, но сеното все още е годно за хранене). По-лошо е, ако след коситбата дойдат няколко дъждовни дни и паднат няколко десетки литра дъжд / м2. Тогава, почти във всеки случай, сеното ще загуби естествения си цвят и върховете ще станат кафяви или дори черни. Това е продукт, който не е подходящ за хранене - не само че не предлага никаква хранителна стойност, но дори може да навреди на животните.