Над 20 години изследвания, проведени от Университета на Мисури, показаха, че земеделието без оран, въпреки че може да не даде впечатляващи резултати в началото, носи ползи както за фермерите, така и за околната среда с течение на времето. Кога отглеждането без обработка става печелившо?

Десетилетия на изследвания в Graves-Chapple Education and Extension Center на Университета на Мисури в северозападен Мисури са изследвали ефектите от различните системи за обработка на почвата върху добивите на царевица и соя, както и тяхната рентабилност.

Учените сравняват четири често използвани системи за обработка на почвата: есенна и пролетна дискова обработка, пролетна дискова обработка, обработка без плуг, есенна обработка с чизел култиватор и пролетна дискова обработка.

Отглеждането без оран може да не доведе до впечатляващи добиви от царевица и соя, но системата за обработка на почвата печели, когато става дума за нетна печалба, показва проучване. Предимството на отглеждането без обработка е в по-ниските разходи за труд и оборудване, което го прави най-рентабилният вариант в дългосрочен план.

Спестяване на разходи за труд и оборудване

Отказът от оран означава по-малък разход на гориво и намаляване на броя на необходимите преминавания през полето. Джим Крауфорд, директор на Graves-Chapple Education and Development Center, посочва, че най-голямото предимство на тази система са финансовите спестявания в резултат на липсата на необходимост от оран.

Анализи, извършени от учени от университета на Мисури, показват, че средно за 34 години парцелите, обработвани без оран, са донесли на фермерите по-високи доходи в сравнение с традиционните методи.

За царевицата парцелите без обработка са довели с $14,21 повече на акър (или $35,13 повече на хектар) от тези, засадени с пролетна дискова обработка. При соята приходите са дори по-високи, с разлика от $34,78 на акър (или $86,00 на хектар).

Стабилни добиви при по-ниски вложения

Въпреки че отглеждането без оран невинаги може да доведе до най-високите добиви, то се оказва по-изгодно в дългосрочен план. Проучванията за добивите на царевица и соя, проведени в северозападен Мисури, показват, че разликите в добивите между различните методи на отглеждане са минимални.

Например, средният добив на царевица без обработка е 187,6 бушела на акър (11,79 тона на хектар), а добивът на пролетна обработка на почвата е 188,2 бушела на акър (11,82 тона на хектар). По същия начин, в случая на соя, добивът без обработка е 59,8 бушела на акър (4,02 тона на хектар), а добивът при пролетна оран е 58,3 бушела на акър (3,92 тона на хектар).

Въпреки че добивите са сравними, крайната нетна печалба е в полза на системата без обработка, главно поради по-ниските производствени разходи.

По-добро качество на почвата и водата в селското стопанство

No-till земеделието има и редица ползи за околната среда. На първо място, намалява ерозията на почвата, което е особено важно в райони, изложени на силни ветрове и валежи. Почвата, която не е подложена на оран, задържа по-добре водата, което позволява по-добра инфилтрация на вода, особено в периоди на суша. При трудни метеорологични условия, като сухо лято, почвата при no-till система акумулира по-добре вода, което благоприятства развитието на растенията.

Както подчертава Крауфорд, земеделието без оран по време на суша дава по-високи добиви от други системи, тъй като корените на растенията имат по-добър достъп до вода от по-дълбоките слоеве на почвата. Пример за това е вегетационният сезон през 2022 г., когато валежите са под средните. Добивите на царевица в парцели без обработка достигнаха 218,8 бушела на акър (13,74 тона на хектар), докато добивите на длето и пролетта бяха 206,7 бушела на акър (12,99 тона на хектар).

No-till земеделието носи редица ползи за околната среда. Най-важните включват:

• намаляване на ерозията на почвата, причинена от вятър и вода,
• по-добро проникване на вода в почвата,
• намаляване на температурните колебания на почвата, което е важно за развитието на кореновата система на растенията.

По-изгодно ли е земеделието без оран? Според американски изследователи това със сигурност носи икономически ползи, особено в контекста на намаляване на разходите за труд и оборудване. Освен това изследванията показват, че добивите в тази система са сравними с тези, получени при традиционните методи, като същевременно увеличават печалбите. Освен това земеделието без обработка помага за опазването на почвата и водата, което допринася за по-устойчиво земеделие в дългосрочен план.